На датата, на която си отива от този свят Петко Каравелов – 6 февруари по нов стил, в София служители от Общинска администрация и Дирекция на музеите - Копривщица и студенти от Юридическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се поклониха на гроба на видния българския държавник. В столичната църква „Свети Седмочисленици“, в непосредствена близост на която се намира гробът на копривщенина и съпругата му Екатерина, енорийски свещеник отслужи заупокойна молитва.
Във възпоменателното си слово той подчерта, че в храма името на Петко Каравелов се споменава ежедневно, защото е главен ктитор на църквата и в резултат на неговите усилия тя е била съхранена като сграда и Божи дом.
Ще си позволя да припомня, че Петко Каравелов лансира идеята вместо да се строи нова църква, самата Черна джамия да бъде преустроена на такава. Тази идея трудно си пробива път сред софийската общественост и след доста перипетии се налага.
След заупокойната молитва на гроба на Петко Каравелов, проф. Георги Близнашки даде думата на председателя на кръжока по конституционно право абсолвентката Нина Пенева за слово. Тя отбеляза, че делата и животът на бележития политик, оставят траен отпечатък със своята индивидуалност върху съдбата на Отечеството ни след Освобождението. Подчерта неговите заслугите в политическия, държавния и обществен живот на страната, публицистичната му дейност.
За седма година студентите от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, под ръководството на проф. Георги Близнашки, са инициатори за почитане паметта на Патриарха на българската демокрация Петко Каравелов. Венци и цветя на гроба на Петко и Екатерина Каравелови поднесоха кметът на община Копривщица Генчо Герданов, проф. Близнашки, студентите от правния факултет към Софийския университет, общинските и музейните служители от родния град на бележития българин. Венец на гроба е бил поднесен преди поклонението от Омбудсмана на Република България Мая Манолова. На поклонението не присъства нито един съвременен държавник или политик.
Как е изграден храмът „Свети Седмочисленици“
През Възраждането и до управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894 г.) след Освобождението, сграда, известна сред населението като “Черната джамия”, носи негативни възприятия за столичани и населението на Княжество България, тъй като е ползвана като затвор. В края на XIX в. на дневен ред възниква и въпросът за нейното преустройство. Министерският съвет решава сградата да се преустрои в църква, но има противоречия сред обществото на кого да бъде посветен новият храм? Направени са предложения патрони на църквата да бъдат Св. Петка, Светите братя Кирил и Методий, Св. Иван Рилски.
Мнението на Петко Каравелов се оказва решаващо. През 1897 г. кабинетът на Константин Стоилов по негово предложение решава църква да бъде посветена на Светите Седмочисленици - Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Проектите за преустройството на джамията са изработени от руския архитект А. Померанцев.
