По повод 140 години от първото зимно преодоляване на Балкана през Освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г., дни преди датата на установяването на командния пункт на руските войски от лявата колона на отряда на генерал Гурко в местността “Севля сърт” над с. Челопеч, председателят на Туристическо дружество “Мургана” Кръстьо Вътев и приятели използваха последните хубави дни и възстановиха надписа на паметната плоча на паметника, отбелязващ събитието.
Монументът, издигнат на височината, от която се открива пространна гледка към котловината, и където през зимата на 1877 г. е бил разположен щабът на командващия Златишкия отряд генерал Николай Петрович Брок, е изграден от голям каменен блок от челопешки пясъчник за 100-годишнината от Освобождението на региона през 1978 г. Внушителният камък е положен върху зидан, също каменен постамент, а в средата му е мраморната плоча с надписа “Тук от 28 ноември до 22 декември 1877 г. е бил щабът на ген. Брок, командуващ руските войски, действащи в района на прохода“. С времето оцветяването на буквите се е заличило и текстът почти не се четеше.
Мястото е на билото на Стара планина и на метри от маркировката, която обозначава най-високата част на Балкана. Планинари нерядко преминават оттук, следвайки маршрута за покоряване на старопланинските върхове в околността и на път от хижа “Чавдар” или хижа “Мургана”, за седловината “Кашана”. На най-високата точка на Златишкия проход е другият паметен знак, направен от челопечани и колектива на “Металургремонт” през същата година, на мястото, където най-напред са лагерували руските войски. Преди време текстът на този паметник бе възстановен от младежи от Златица и Етрополе.
През миналата седмица Кръстьо Вътев и съмишлениците му се изкачиха до “Севля сърт” и се заеха с родолюбивото дело. Посетена бе и чешмата, изградена от членове на земеделските организации в с. Челопеч и с. Карлиево в подножието на връх Мургана. Неизвестно кога струйникът й е прострелян, а мраморната плоча с надписа е счупена и на практика унищожена. Челопешките туристи са поели като свой неотложен ангажимент да ремонтират чешмата и да възстановят надписа. За да напомня на посетителите на чешмата пастири, дървари или туристи, кой и кога я е направил и за какво.
