Преди десетина дни излезе от печат второто преработено и допълнено издание на книгата „Героите на Средногорието от воините 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г.“. Както и първата, книгата се посвещава на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни от седемте общини от региона – Антон, Златица, Копривщица, Мирково, Пирдоп, Чавдар и Челопеч и на падналите за родината жители на село Вакарел, Община Ихтиман. И второто издание е резултат на родолюбивата инициатива и лична подкрепа на проф. д-р инж. Илия Гърков. Съставители са д-р Иван Иванов и Георги Луков от Държавния военноисторически архив в град Велико Търново. Книгата стана възможна в резултат на усилията на Христо Ковачев и Издателство „Златен змей“ и се появи на книжния пазар 105 години след времето на най-упоритите битки и защита територията на страната от българските войски от окопите на връх Каймакчалан.
Първото издание бе посрещнато с огромен интерес от жителите на региона и само за по-малко от два месеца след излизането си, се превърна в библиографска рядкост. Това бе и едно от основанията за подготовката на второто издание на „Героите на Средногорието“. Друга причина е забелязаните от познавачи на историята на двете Балкански на Първата световна войни, за не включени в първото издание загинали от някои селища. Това наложи събирането на допълнителен изворов материал и преглед на източници, които не са били използвани при подготовката на първото издание. Проучени са фондове с релации и донесения на командири на български части от времето на трите войни, съхранявани в ДВИА, както и на списъци на жители на общините от региона, загинали в тях, съставени през 30-те години на ХХ в. от кметовете на населените места. В резултат на това се установиха имената на още 86 герои, и така броят на загиналите от петнадесетте селища достигна до впечатляващите 1132 души или 4.70 % от общия брой на населението в тях. При 5312 домакинства по онова време в селищата, това показва, че всяко пето семейство е загубило в трите военни конфликта баща, съпруг, син, брат, а някои по повече. Сред загиналите се откриват имената на немалко братя – Велко и Ганчо Ганчеви от Антон, Генчо и Донко от известната фамилия Влайкови от Пирдоп, съгражданите им Никола и Ганчо Клявкови, синове на участника в революционните комитети по времето на Левски и за подготовка на Априлското въстание от 1876 г. Иван Клявков, Александър и Цвятко Даулови от с. Петрич, Георги и Данчо Механджийски, както и Ганчо и Иван Мечкарови от Челопеч и други. Някои от тях са бащи на семейства с по осем, шест или пет деца, показва изследването на Георги Луков за героите на Средногорието.
Съставителите са отстранили разминаванията в предишното издание в географските посочвания на местата на гибел на загиналите. Подобрено е представянето им по чин, набор, ако има посочен такъв, войскови части, местожителство, при положение, че е различно от месторождението и др.
Добавени са нови илюстрации към изданието, както и биографични бележки за офицери от района, за които не се съобщава в първата книга. Ценно е включването във второто издание на „Героите на Средногорието“ на части от документи, като релации, списъци, спомени и полеви записки за проявен героизъм от някои от загиналите, които „с нож и открити гърди“ са защитавали независимостта, суверенитета и целостта на Отечеството.
Дългът към предците, казва в предговора си към второто издание проф. д-р инж. Илия Гърков, ни предизвика не само в дните на национални чествания на паметни дати и събития да се сещаме за тях. За да не останат забравени герои, оставили живота и костите си далеч от дома, но близко до Родината.
