Опазването на околната среда трябва да е приоритет както на управляващи, така и на всеки отделен човек. За съжаление, нивото на културата на немалко наши съвременници не е каквато трябва да бъде, защо изхвърлените боклуци по деретата в околностите на Копривщица говорят красноречиво.
За радост, има и такива хора, жители на възрожденския град и музей, които са коренно противоположни – чувството им за отговорност, за чиста околна среда е толкова високо, че не могат да си позволят изхвърлянето на различните видове битови отпадъци в общия съд. За тях това е нелогично в днешните времена, когато все повече се говори за рециклирането на отпадъците. Затова поставят исканията си пред общинското ръководство. Те желаят да има разделно събиране на сметта.
Такова чувство за отговорност към природата и средата, в която живеем, има Донка Главчева, която сподели, че би желала на различни места из града да има контейнери за кенчета и стъкло. „Трудно се разграждат в природата, трябват много години. Защо да я замърсяваме, когато може да се преработят и използват отново. По-голямата им химическа преработка, поне аз мисля така, не съм специалист, е преминала“. На въпроса какъв е подтикът ѝ за подобно искане, Донка отговоря емоционално и с повдигане на вежди и рамене, толкова неестествен ѝ се видя въпросът ми.
„Много са семействата, които използват консервирани и бутилирани храни в стъкло. Например, вече все по-често консумираме готови ястия. Какво да ги правим? Мазата ми се е затлачила от стъкларии. А пък толкова кенчета отпадат, след консумацията на напитките в тях. Мога спокойна да ги изкарам в кофата за смет. Ама защо? Искам максимално да съхраним природата ни, която в Копривщица и околностите ѝ е прекрасна!“, откровена е Донка Главчева.
За сега не е отправила в писмена или устна форма искането си, но смята да постави този въпрос на вниманието и на законодателната, и на изпълнителната власт – Общинският съвет и кметът. Споделеното от Донка Главчева е желание на много копривщенци, а разказваме за нея, защото тя е обобщен образ на милеещите за природата хора.
