В гората на Копривщица
По сигнал на живеещи по поречието на Бяла река, се отправям по пътя, водещ нагоре към Каравелова поляна. „Идете да видите как се сече гора и какво оставя след като фирмите си свършат работата“, заявява жител на възрожденския град и възмутено продължава – „Това е след законната сеч, пък да не ти кажа, какво е след тях! Може ли такова нещо, бе! Но ние сме виновни, че им позволяваме! Нямам думи! Идете и пишете, ако смятате, че трябва да оставим нещата така. И това е гора, която е стопанисвана от Държавното лесничейство!“ - подчертава още той. Казаното от него ме предизвиква и без да коментирам се отправям към една от най-атрактивните туристически пътеки, изпълнена с много красива природа и мили спомени за плажуване в детството и походи до историческата поляна. Само че сега погледът към природата е настроен на друга вълна.
Спомням си, че преди няколко години, пак по сигнал на граждани, се отправих в тази посока, за да опиша състоянието на паметна плоча на лобното място на Борис Заков, която отстои на около километър от последните къщи в този район. Само след около 700 метра картина рязко се променя. По поречието на Бяла река и в самото корито са оставени стотици дървета, които фирмата не е почистила след извършената сеч. На места пищното и романтично корито на реката не се виждаше - толкова много кубици дървесина бе оставена там, която през настъпващата зима ще стане негодна и за горене дори.
Изненадата ми бе голяма, когато тръгнах да търся познатата ми от преди години наметна плоча. Спомените ми за нея бяха, че е оградена с желязна ограда. Каква ти ограда! Наоколо оставени трупи и съчки. На близо 200-300 метра по-нагоре гледката бе същата. Отказах се да вървя повече, защото от това, което видях, няма друго, което да ме изненада. Помислих си, че стопанинът не е предявил своите изисквания, а всичко е оставено да изгнива. Питам се защо сме безотговорни в собствената си държава. И защо законите важат за едни, а за други са само алинеи, точки и параграфи без никакво значение.
