На 2 октомври ученици и учители от СУ „Любен Каравелов“, служители от Дирекция на музеите – уредници и информатори и граждани се поклониха пред паметта на нежния син на Копривщица – Димчо Дебелянов.
Духовият оркестър, под диригентството на маестро Добрин Иванов, заедно с ученици от копривщенската гимназия преминаха през града под звуците на възрожденски маршове. На поклонението на гроба на поета слово произнесе уредникът на Къща-музей „Димчо Дебелянов“ Дойчо Иванов. Съдбата – Мисията - Вселената го дарява с невероятен талант. Но и го обрича на страшния и трагичен вътрешен живот на Гения, тегобата на Човека, орисан с невероятната, до болезненост развита и изгаряща Съвест, да преживява и страда за всички земни и човешки неправди и тежки съдби, любови и копнения душевни. И да опита да ги съпреживее, облекчи – като ги възпее, подчерта Дойчо Иванов.
Жизнерадостният и весел младеж от Копривщица няма обаче радостен живот. „Несретен“ и „скитник-нерад“, както сам се нарича. Той е весел, общителен, любознателен, много чете и упорито се труди над строфите си. Живее в делника с приятели, весели се с тях, рецитират и обсъждат творбите си и литературния живот, скита неуморно, вечно влюбен, все търси муза и сродна душа, с която да сподели поривите си, да посвети бисерни стихове и нежни писма.
Парадоксално-трагично е, че Димчо е посмъртно щастлив с огромното признание, обич и почит, които го заливат след издаването на първата му стихосбирка през 1920 г. Тогава избухва явлението „Димчо Дебелянов“, настава „бум“, както казваме днес в издаването, преиздаването, преводите, честванията, рециталите и много и постоянни събития по годишнини, често и без конкретен повод. Многобройни статии, изследвания, студии и книги излизат през следващите години. Докато за негови близки приятели такива публикации и изследвания се появяват чак през 50-те години. Така, та и до днес, заяви уредникът на музея в родния дом на поета.
Негови стихове рецитираха учениците Христина Петкова, Невена Атанасова и Георги Дойчев. Поклонението завърши с изпълнения на духовият оркестър и поднасяне цветя на гроба на Дебелянов, което бе организирано от Дирекция на музеите.
