Съученици от Випуск 1987 г. на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Челопеч се събраха в родното си село 30 години след като са завършили учебното заведение. Тогава били повече от двадесет, но на 30 септември на пл. „Освобождение“ – Челопеч дойдоха само дванадесет. Двама от випуска са починали, а други двама работят и живеят в чужбина и не успяха да дойдат, сподели една от организаторките на срещата – Мария Луканова.
Сред своите отдавнашни ученици бе и тяхната класна ръководителка от пети до осми клас Радка Ингилизова. А първата им учителка, която ги е научила на четмо и писмо – Мария Орозова, не успя да дойде по уважителни причини.
Групата от Випуск 1987 г. се отправи към своето училище, където в двора му засадиха малко дръвче от вида сребрист бор, за да остане за спомен на поколенията от тяхната среща. Мария Луканова поздрави съучениците си с прочувствени думи, като подчерта, че животът с неговите превратности прави подобни срещи все по-редки. Тя отдаде заслужено уважение към родителите и учителите, които са им помогнали да се изградят като успели съвременни хора. Някои от тях са инженери, други са специалисти в различни професии – механици, мелничари, на културния фронт.
Някогашните ученици от незабравимия клас на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Челопеч си припомниха с умиление как са носили тухли и други материали за строителството на новото училище, а след това две години и половина са се обучавали в него. И за да бъде емоцията и вълнението пълни от наборната среща, заедно с г-жа Ингилизова те разгледаха обновеното по европейски проект учебно заведение и влязоха в своята класна стая – кабинетът по география.
Вечерта на Випуск 1987 г. – Челопеч продължи с тържествена вечеря в едно от заведенията в района.
