- Г-н Геров, през 2007 г. заявихте, че след четири-пет години Чавдар ще е европейско село. Изпълни ли се това Ваше обещание и намерение?
- Дали е изпълнено това обещание трябва да го кажат хората. Ако питате за моята лична оценка, мисля, че прилича на европейско село. И мога да кажа, че това, което обещах, е изпълнено.
Кое ми да дава основание да твърдя така – това, че в Чавдар се направи пречиствателна станция за питейни води и в чешмите на чавдарчани престана да тече мътна вода; това, че изградихме още две водохващания, в резултат на което през 2016 г. нямаше режим на водоподаването. Всички улици на селото са асфалтирани, подменихме изцяло водопроводната мрежа и сега нямаме нито един метър етернитова тръба. Затова, че всеки който види детската ни градина, се радва на създадените условия за отглеждане и възпитание на най-малките ни жители. Направихме в местността “Света Петка” спортно-туристическа атракция и се прочухме в цяла България, дори и в чужбина. В хубавите летни дни съоръженията там се ползват от деца и ученици от София и други селища. Между 100 и 150 деца се забавляват всеки път и такава гледка не може да не радва.
Няма да пропусна да отбележа и обновения ни площад, който доби известност и в националния телевизионен ефир. Хора от различни краища на страната идват да го видят как изглежда “на живо”, а не само от синия екран. А сега, след като направихме и преустройството на пространството между училището и здравната служба – т. нар. “японска градина”, напролет, когато се раззелени, ще е другата красива придобивка за чавдарчани, привличаща гости.
Сигурно е вярно и защото, когато дойдат хора “отвън” в Чавдар, те не спестяват думите си да възхваляват колко е хубаво селото ни. Това ми дава право да мисля, че казаното през 2007 година е изпълнено.
- В публичното пространство в района е важен проблемът с МБАЛ – Пирдоп. В понеделник – 6 февруари, имахте среща кметовете на общините – акционери с представители на големите предприятия. Какви са резултатите от нея?
- Проблемът със стабилизирането на пирдопската болница е много належащ и решаването му е крайно необходимо. Аз не свързвам опитите ни да изведем болницата от трудната ситуация от последното съвещание, за което питате. Ние предприемаме мерки и правим стъпки в тази насока от много години. Но досега това беше хаотично. Мисля, че последният месец – месец януари 2017, е времето, когато бизнес и кметове заедно намериха верния път и в момента се случват неща, които наистина са добри и правилни за оцеляването на МБАЛ.
Ще припомня, макар че то беше изнесено в публичното пространство. На среща, домакин на която бе “Аурубис България”, след много трудни дебати се постигна споразумение, да се захванем с възраждането на болницата. Големите предприятия поеха ангажимент да покрият старите задължения на лечебното заведение, които са в рамките на около 1 570 000 лв. Ще предостави допълнително 660 000 лв., които да се използват за заплати на нови лекари, за да се комплектоват със специалисти отделенията. Ще се закупи най-належащото оборудване за ефективното функциониране на болницата. Останалата част от тези средства ще се използват за извършване на частични ремонти на стационара. Наложително е да се отстранят онези неща, без които не може. В тази сума от 660 000 лв. влиза и възстановяване раздаването на храна на болните. Защото е установено е, че ако няма пациенти в болницата за лечение, причините са две – няма отопление и няма храна. Като се прибави към тях и това, че няма и лекари, тогава нещата наистина стават зле. За всичко това ние, като кметове, сме изключително благодарни за протегнатата ръка и помощ. Натрупваният годишен оперативен дефицит, който е около 760 000 лв. и се очертава да е такъв около три години, ще се поеме пропорционално от трите големи предприятия – “Елаците-Мед”, “Аурубис България”, “Дънди Прешъс Металс Челопеч” и от общините – акционери, като средствата за тях, в размер на 360 000 лв., са разпределени съобразно броя на жителите в населените места.
Вече се работи усилено за решаването на тези проблеми. Имам уверения, че от понеделник (Бел. на ред.: - 13 февруари), ще започне раздаването на храна на болните. Разбрахме се също, да се закупят климатици, които спешно да се монтират и да се отоплят болничните помещения. Търсят се и лекари, както от акционерите, така и от ръководството на болница – искаме да се възстанови Неврологично отделение, което е много необходимо за района, защото всички инсулти се препращат към болници в столицата или други градове. Важно е също стабилизирането на Вътрешно отделение, на Детско отделение. Трудно ще ни бъде да се възстанови работата на Хирургично отделение, главно поради липса на лекари. За съжаление, вероятно ще загубим отделението по хемодиализа, която има само един пациент. Не е икономически издържано за месец да се заплащат по около 5000 лв. за поддържане на отделението и възнаграждения на медицинския персонал, а да получаваш от Здравната пътека около 400 – 500 лв. Лекарите и медицинските сестри няма да се освобождават, а ще се пренасочат към другите отделения. А след като се стабилизира болницата и се направи анализ на необходимостите за повече хемодиализно обслужвани пациенти, да се възстанови и то. Затова уверено мога да заявя, че вече вървим по пътя за извеждане на МБАЛ – Пирдоп от кризата.
Зная, че всичко това ще се случва много трудно, макар да ни се иска да стане колкото се може по-бързо и рано. Посетих болницата, и като строителен експерт огледах някои съоръжения и инсталации, които се нуждаят от ремонт. Една от тях е водопроводната – тръбите са корозирали, а поради и това ,че не се отоплява, се пукат. Т. е., необходима е цялостната им подмяна. В някои от помещенията трябва да се подмени и дървената дограма. По принцип на цялата сграда е необходимо изпълнението на цялостен проект за енергийна ефективност, за да не се харчат излишно толкова пари за отопление.
И като го има този финансов ресурс, занапред е необходима добра организация, както от ръководството на болницата, така и от контрола на акционерите и на големите предприятия. В понеделник – 13 февруари, ще имаме пак среща. Има изграден т. нар. авариен щаб, в който влизат всички кметове и представители на бизнеса, на заседанията на който се разглеждат тези важни въпроси, стъпките и етапите, които трябва да бъдат преминати, за да се възстанови нормалното функциониране и предоставяне на качествени здравни услуги на пациентите от болницата.
И ми се иска да кажа хубави думи за това, което се случва в болницата. За съжаление, обаче, някои хора в района не искат да има болница. Ето, поканен съм на заседание ОбС – Златица за обсъждане положението в МБАЛ. Доколкото разбирам, някой иска да заяви, че пътят, който сме поели, не е правилен. Нямам нищо напротив – трябва да има различни мнения и да се преценява. Но, отговорно ще заявя – когато обсъждахме случващото се в болницата, отчетохме всички оценки и препоръки от консултанти и алтернативния доклад, изготвен от д-р Десислава Толинова. И нямаме различия в това, което се прави, затова не мога да разбера защо някои искат просто да пречат да се развива и стабилизира лечебното заведение. Съжалявам, че няма да бъда на тази среща, защото ще бъда в чужбина, но бих отишъл и обяснил най-вече на хората, че в тези срещи се търсят лични изгоди, а не желание да се работи в името на обществото.
От всичко казано досега, вярвам, че 2017 година ще бъде успешна за Сдружението на средногорските общини. И че в края на годината ще имаме една добре функционираща болница. И друго – вече сте видели, че в действие е Обединена транспортна схема, която засега е пробна и със сигурност ще претърпи промени, но е началото на предоставяне на важни услуги на жителите на целия район. Отзивите на пътуващите са добри и се изразяват одобрения, защото хората от малките селища успяват да отидат до държавните институции в Пирдоп и Златица, да си свършат работата и да се върнат, без да губят много време.
- Споменахте за транспортната схема – пътници споделиха, че е удобна и полезна за хората, но автобусите не побират всички, които имат нужда да ги ползват.
- Да, вярно е. Тази сутрин (Бел. на ред. – 10 февруари) се случи тъкмо това – опитахме се за първи път в транспортната схема да “вкараме” и превозването на учениците. И се оказа, че най-големият автобус, който е предоставен от обслужващата фирма, се е напълнил още в с. Мирково и в с. Чавдар всичките деца са останали правостоящи. Автобусът пък, преминавайки през всички селища, не пътува за десет минути до там, където те учат, а за повече и това стоене прав е неудобство. При пълно превозно средство други пътници по маршрута му трудно биха го ползвали. Разглеждаме проблема и го обсъждаме с ръководството на фирмата и ще намерим необходимото решение.
- Като доайен на кметовете в страната, как виждате нейното бъдеще? Какво трябва да се направи поред Вас, за да не сме последни в Европейския съюз?
- Казвал съм го много пъти – ще го повтарям, докато съм жив. Без промишленост и икономика, няма държава. Ако има добре развита икономика и промишленост, ще има и добро здравеопазване, образование, наука, всичко. Ама всичко ще има! Продължаваме ли да разчитаме само на европейски програми и субсидии – ще си останем в това положение.
- Наскоро учредихте с общините Златица, Челопеч и Мирково Местна инициативна група, какво да очакват хората от една такава обществена институция?
- Значи, тя не е още учредена. Мина само общото събрание, предстои регистрацията й. Местната инициативна група ще бъде формирана на териториален принцип от четирите общини, за да се изпълни изискването да има минимум 10 000 жители.
Местната инициативна група трябва да извърви един много сложен път. Това, което се създаде, има за задача да разработи програма за работата на МИГ, ако тя бъде утвърдена. От това, как ще се подготви програмата и всички документи, които се изискват по проекта, ще зависи след това дали Министерството на земеделието и храните даде одобрение. И едва тогава вече ще може да се разчита на средства и финансиране по различни програми. Всичко това ще се случи най-рано през 2018 г. През настоящата трябва да се защити проектното предложение пред финансиращия орган и МИГ – Чавдар, Златица, Мирково и Челопеч да бъде регистрирана.
- Продължавате обновлението на селото, предстои Ви финал на проекта за японската градина. Какви предизвикателства има да решавате още в Чавдар с екипа на общинската администрация?
- В момента разработваме проект за музей и се надявам до края на годината да бъде изграден. Той ще е коренно различен от това, което хората познават, като тези в Копривщица или други възрожденски центрове. Той ще има етнографска част, но главното ще бъдат аудиовизуалните средства, които ще показват на посетителите какъв е бил битът и животът на чавдарчани в миналото. Работим с млади и ентусиазирани хора, които, естествено, се подпомагат от по-възрастни. Вярвам, че ще бъде интересен и за чавдарчани, и за гостите ни и които дойдат да видят нашия център, да посетят и музея и да се запознаят с историята на Чавдар.
През тази година ще започнем преустройство на сградата на бившата ветеринарна лечебница, където ще изградим предприятие за преработка на дървесина с общинското лесничейство. Много ни се иска да подобрим и увеселително-развлекателния комплекс в местността “Света Петка” с една допълнителна атракция, за която в момента сме на етап проучване.
Може да прозвучи песимистично, но много ми е обидно, че държавата се подиграва с труда не само на служителите в ОбА – Чавдар, а и на всички малки общини. За какво става дума? През миналата година беше отворена програмата за развитие на селските райони и се влошиха много усилия и време за разработване проекти, с които да кандидатстваме за финансиране и да довършим онова, което искаме да се подобри. Община Чавдар кандидатства с три проекта, които са на обща стойност от 11 млн. лв. За съжаление, нито един не бе одобрен, защото във формулата, по която се набират точки, за да се класираш, има показател “Брой жители”. И ние, като най-малка община в страната, взимаме най-малко точки и изпадаме от решетката за класация, макар всичко останало да ни е перфектно. И ни е много тежко, защото бяхме разработили проекти за довеждащ водопровод от м. “Кьой дере” до с. Чавдар, които са стоманени и изгнили. С тяхната подмяна гарантирахме чисто водоснабдяване на хората за период от над 100 години, без проблеми за ремонт и поддръжка на съоръженията. Другият ни проект бе за няколко нови улици да се прокарат и да се завършат тротоари на други. Внесохме и проекти за възстановяване на старите пътища към с. Петрич и с. Челопеч, но и това не стана.
И това не е само с нас. Възмущението си изразих и пред Общото събрание на Националното сдружение на общините. Според мен, това не е честно и ако държавата няма достатъчно средства за тази програма, и ако еврофондовете са малко, по-честно средствата по тях да се разпределят по общини, съобразно броя на жителите им. Или да ни кажат – даваме до толкова средства, изберете си проект, който да изпълните. А сега – какво се получава? Хаби се човешки ресурс, труд, средства за разработване на проекти, плащат се такси за съгласуване – дали сме близо 10 000 лв. за такива съгласувания, защо трябваше да ги похарчим?, след като не получаваме одобрение на готов и необходим продукт и проект?
- Кметът в една малка община за какво го търсят хората?
- За всичко го търсят. Кой какъв проблем има, смята че кметът е този, който трябва да го реши – за намиране на работа, за битови престъпления да се открият извършителите, или за спорове между съседи. Един има много домашни любимци, а комшията му не иска те да му пречат и притесняват. Има и хора, които ме търсят и за други неща – чисто човешки и делнични: да се помогне на някого в нужда, да се отстрани проблем, което ще е в полза на всички чавдарчани… Знаете ли, през последните години много добре работим с читалищното настоятелство и най-много ме търсят хората от читалището.
Радвам се, когато хората ме търсят и мога да им помогна. Община Чавдар живее пълноценен и прекрасен живот. Имаме богат културен календар и като погледнеш – нямаме месец, в който да няма минимум по две или три прояви. Правим го всичко това, за да може хората да виждат и чувстват, че живеем и се развиваме и мислим за техните интереси и потребности. Затова се радвам, че институцията “Кмет” в община Чавдар е търсена и уважавана, това означава чавдарчани имат доверие на администрацията и тя се ползва с авторитет сред населението.
- Какво бихте казали или поискали от жителите на село Чавдар?
- Бих им казал – гордейте се, чавдарчани, че живеете в село Чавдар! Постигнахме много и направихме Чавдар за пример. Имаме право всички да се гордеем, но трябва и да помним, че това, което сме изградили, трябва да го пазим и поддържаме и да остане и за поколенията.
