Стана европейска шампионка по бразилско джу-джицу в Рим
Една от най-добрите български състезателки по бразилско джу-джицу, Виолета Ангелова, спечели златен медал на ежегодния международен турнир Rome Spring Open. Турнирът е един от най-силните в Топ 5 на Европа и на този елитен форум премериха сили над 1000 участници.
Състезателката на Спортен клуб „Гринго“ – София Виолета Ангелова спечели златото в лека категория (сини колани) при дамите. Тя е от Мирково, родена е в семейство на спортисти, омъжена е, има двама сина. Баща й Сокол дълги години играе в местния футболен отбор, а майка й Димитрина е завършила спортно училище и все още поддържа спортната си форма. Като треньор Димитрина Стефанова създава първия джудо клуб в Мирково, в който спортните си кариери започват Гергана Вацова, Виолета и Надежда Соколови, Венцислав Коленцов и други. В годините те печелят много престижни награди както в България, така и в чужбина и представят страната ни на балкански и европейски турнири, където печелят призови места.
На майка си Виолета дължи спортната си кариера като джудистка и самбистка. В Рим постига успехи в две срещи. В първата надделява над Патриша Сала от „Академия Карма“, а след това побеждава и представителката от световно известният клуб по бразилско джу-джицу „Frontline Academy“ Марит Габриелсен. И в двата случая българката надделява над противничките си чрез задушаващи техники за по-малко от минута. Турнирът се проведе под егидата на международната федерация по бразилско джу-джицу (IBJJF).
А ето какво сподели Виолета: „Състезанието беше тежко, поради големите очаквания. Обичайно ходя на състезания, за да се забавлявам. Позволявам си да експериментирам, пък резултатът не е толкова важен. Сега обаче бях поискала и ми беше дадено спонсорство да участвам. След като в последният момент разбрах, че ще бъда сама, нямаше връщане назад. Това е другият фактор, който направи съсетзанието трудно. Трудно беше да правя всичко сама. За първи път се явявах на такъв формат на състезание.
Костваше ми много притеснения и енергия да стигна до татамито. Там се оказа твърде лесно. Нямах никакви трудности, но не защото опонентките не бяха достатъчно добри, напротив, едната дори беше представителка на клуб, в който се готвят само шампиони, а просто защото знаех, че за да победя, трябва аз да водя играта. Играх много прецизно, бях много концентрирана, във всеки един момент знаех в каква позиция се намирам и съответно ако я променя, докъде ще ме доведе това.
Не дадох нито една точка, нито авантаж. Взех си срещите с пълно превъзходство. Задуших и двете опонентки с пристягания с реверите. Играх две срещи. В най-лошия сценарий, щяха да са 3. Но колкото и мачове още да се наложеше да играя, всички щяха да завършат с подобен резултат. Беше ми ден и ми вървеше. Първоначално се бях записала в категорията 30 - 35 годишни жени, но до последно нямаше записани други състезателки. Предложиха ми да ми дадат златния медал и да играя след това в абсолютна категория (всички медалисти от всички теглови категории се състезават за титлата абсолютен шампион), но отказах и се записах при жените.
Срещите ми продължиха по по-малко от минута. След като се прибрах, треньорите ми ме изненадаха с новината, че са ме поканили в националния отбор. Все още не съм решила дали да им приема поканата, но съм щастлива, че най-после „без връзки“ и „пробутване“ (какъвто беше негативният ми опит с джудото и самбото) някой ме е забелязал и потърсил. Подведоха ме, четова е Европейското първенство, заради, което се и хвърлих толкова стремглаво. Европейското първенство евентуално предстои. Ще видим какви са датите и дали ще мога да го синхронизирам с работата и семействоето.”
