Едва дочаквайки свалянето на ограничителните мерки и спирането на пролетните дъждове, петричени отново подновиха организирането на екскурзии в различни краища на страната. На 16 юни те направиха еднодневна екскурзия до Асеновград и Пловдив. При всяко пътуване из страната те редуват различни обекти, които посещават.
В района на Асеновград групата посети Араповския манастир „Света великомъченица Неделя“. Възникнал е през XIX век до древно аязмо, което означава свещен извор, недалеч от асеновградското село Златовръх, наричан в миналото Арапово. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението. В южната част на манастирския двор се издига голяма каменна кула, която народната памет свързва с името на Ангел войвода – един от най-известните хайдути в този край, който бил и основният дарител за изграждането на манастира.
В Асеновград туристите разгледаха храма „Света Богородица – Благовещение“, който е с позлатено кубе, а на долния етаж блика аязмо със златни рибки. Най-атрактивната част от екскурзията беше посещението на новооткритата древна епископска базилика в Пловдив, чиято реставрация продъжава и в момента. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров.
Епископската базилика на Филипопол е построена през IV век сл. Хр. върху основите на по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции. Тя е разрушена в средата на VI век по неизяснени причини, може би при земетресение. Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от сравнително големите размери на храма, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част.
Сградата е проучена до ниво на оцелелите мозаични подове. Напълно разкрити са трите кораба на базиликата, като мозаечните пластове са експонирани на две нива. Първият и част от втория пласт са показани на долното ниво на оригиналното си място, а другата част от втория и най-горен слой е на горното ниво пак на оригиналните си места. Мозайките, с които е бил покрит подът на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 2000 кв. м и имат интересни мотиви. Изпълнени са с различни цветове и форми, а на много места присъстват изображения на птици.
Преди тръгване групата посети паметника на известния Гюро Михайлов, чието име неправилно се свързва с човек, който отказва да напусне бойния си пост без заповед и загива изпълнявайки дълга си. Малко хора знаят, че пожарът застрашава българското знаме и за да го спасят, с Гюро Михайлов изгарят още четирима войника, сред които и Митю Петков от село Петрич. Жителите на селото изразиха почитта си пред паметта на героите, дали живота си за честта и достойнството на Майка България!
