- Г-жо Тодорова, Вие сте председател на Управителния съвет на СБЖ. Може ли да направите кратка визитка за себе си, за да Ви разпознават в бъдеще хората, които всеки вторник взимат в ръцете си в. „Регион“?
- Преди всичко бих искала да благодаря за възможността да бъда гост на в. „Регион“. Имам вълнуващи спомени от краткото ми пребиваване във Вашия регион преди няколко месеца и с удоволствие приех поканата. Моя професионален път започва в Съюза на българските журналисти (СБЖ) на 15 октомври 1979 година, когато спечелих конкурс за сътрудник в отдел „Международен“ на СБЖ. Благодарна съм на колегите, които ме въведоха в активната международна дейност на нашия съюз и тя се превърна в много значима част от моя професионален път.
По време на 42-годишния ми стаж в СБЖ съм била сътрудник, заместник-завеждащ и завеждащ отдел „Международен“, секретар по социалните и синдикални въпроси, главен секретар, а от 2015 г. – председател на УС на СБЖ (2015 - 2020 г. – първи мандат, от 2020 г. – втори мандат). Бързо и неусетно изминаха тези 4 десетилетия. Работих с уважавани и авторитетни журналисти, за които професията бе кауза и които щедро споделяха своя опит с млади колеги. Организирали сме десетки семинари, конференции, колоквиуми... Най-скъпото за мен остават срещите с хората. СБЖ ми даде невероятния шанс да се запозная със забележителни личности. Огромно богатство за цял живот!
СБЖ членува в Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.
- Съюзът на българските журналисти е институция, която не е толкова известна за широката аудитория. Разкажете за нея…
- Съюзът на българските журналисти е професионално-творческа организация, която работи за утвърждаване и повишаване на ролята на професионалната журналистика в обществото, както и за спазване на професионалните стандарти в журналистиката, за осигуряване и отстояване на свободата, независимостта и автономността на медиите. Българската журналистика днес преживява труден период. Тя е отражение на времето, в което живеем. Първостепенна задача за нас е защитата на журналистите и свободата на медиите.
Преди 5 години СБЖ направи предложения за Законодателни инициативи за защита на журналистите и свободата на медиите, които представи в Комисията по култура и медии в Народното събрание. Не получихме отговор от депутатите . Това отношение ни задължава още по-настойчиво да продължим да отстояваме правата на журналистите и свободата на медиите.
Наш девиз е веруюто на Йосиф Хербст, председател на Дружеството на столичните журналисти в началото на ХХ век: „Никому в угода, на никого напук!“. За него „журналистиката е истинският, постоянно действащият парламент на една държава“.
- Кой може да е член на Съюза?
- Съгласно нашия устав, член на СБЖ може да бъде български гражданин, който не по-малко от 2 години упражнява журналистическа професия.
Приемането на нови членове осъществяват журналистическите дружества, които са над 150 в София и страната. Кандидатът подава молба до журналистическо дружество, придружена с биографично-професионална справка и 2 препоръки от членове на СБЖ с не по-малко от 2 години членство в него.
Документите се разглеждат на събрание на дружеството в присъствие на кандидата. Решението на дружеството за приемане на кандидата се утвърждава от Комисията по организационните въпроси в едномесечен срок. Кандидатът става член на СБЖ от датата на утвърждаването му.
- В края на миналата година в. „Регион“ бе удостоен с висока награда от Съюза на българските журналисти, за което най-сърдечно благодарим. Какво предизвика Вашето внимание и признание към нас, което е уважение и към нашите читатели?
- Всяка година в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, СБЖ отличава колеги и издания за постигнати успехи през текущата година. На този ден почитаме Светите братя Козма и Дамян, БЕЗСРЕБЪРНИЦИ. Не случаен е изборът им за покровители на българската журналистика.
Бих искала отново да Ви честитя наградата на в. „Регион“, която е признание за Вашия професионализъм и обективност. Заслужавате поздравления за усилията, които полагате, въпреки предизвикателствата на времето, в което живеем. Уважението на читателите е истинската награда за труда Ви и верността към журналистическата професия.
- Нерядко журналистите биват обвинявани в задаване на неудобни въпроси. Те са глашатаите на истината и пътят към нея е труден. Призвание ли е журналистическата професия?
- Често повтаряме крилатата фраза: „Истината, истината и само истината!“. Това е най-важният закон на журналистическата професия. Журналистите са глашатаи на истината. Те работят в интерес на обществото. Достоверността на фактите зависи от умението да се открива и показва истината. Няма неудобни въпроси. Може би за някои отговорите са неудобни...
- Защо, според Вас, лошата новина е предпочитана новина, а добрата не?
- Не съм съгласна с твърдението, че добрата новина не е новина, лошата е за предпочитане... Всяка новина може да е интересна и полезна за читателите, слушателите и зрителите, ако и ИСТИНА. Борбата трябва да е срещу фалшивите новини, превръщането на сензацията и клюката в новина... Много порочно явление, което за съжаление съществува. Етичната комисия на СБЖ получава десетки писма по тази злободневна тема.
- Как оценявате 112-то място в света на България по свобода на словото?
- 112-то място на България по свобода на словото оценявам като вярна и трагична констатация, която показва, че медиите у нас са зависими от икономически и политически интереси. Народната мъдрост: „Който плаща, той поръчва музиката!“ се отнася с пълна сила и за състоянието на зависимост на медиите от силните на деня. Надявам се желанието за промяна, което бе силно изразено при последните избори, да промени ситуацията и в медиите, за да има истинска, реална, а не само декларативна независимост. Все още такава промяна в медиите няма!
- Какво бихте пожелали на читателите на в. „Регион“ през новата 2022 година?
- На Вас, уважаеми колеги от в. „Регион“, пожелавам здраве, сили и нови творчески победи!
Във в. „Вестник“, Русе, 1901 година, 25-годишният Йосиф Хербст е отговорен редактор и пише: „Ако има печат, който би могъл да принесе истинска услуга на страната, то е без съмнение провинциалният печат. Поставени в известни, тъй да се рече, ограничени условия, провинциалните вестници биха могли да служат като истински източник на просвета и действителен регулатор на обществения живот в провинцията. Всяка една провинция, макар че се намира под общите закони на държавната и обществена еволюция, има свои индивидуални условия на живот, своя лична физиономия, свои собствени правила на развитие и напредък“.
Да бъде!
На читателите на в. „Регион“ пожелавам здраве, професионални успехи и подкрепа за любимия вестник във всички родолюбиви и благородни инициативи!
Интервю по електронната поща на Марияна Панчева и Иван Иванов, членове на 64-то дружество на СБЖ – София
