Сред най-тачените, очаквани и чествани зимни народни и християнски празници за българина е Ивановден. Посветен на Св. Йоан Кръстител, на него се отдава почит и уважение на всички които носят това име, а на места празникът е свързан и с провеждани на специфични обредни практики. На 7 януари – събота, самодейци от читалище „Труд и постоянство“ за поредна година възпроизведоха обичая, както са го отбелязвали тук в миналото, въпреки ледения вятър, виелицата и изключително ниските температури.
Обичайно е на реката да се ходи на Богоявление, но челопешките традиции диктуват друго, разказа за в. „Регион“ секретарят на читалището Мария Луканова, която сама бе една от участващите във възпроизвеждането на Ивановден в селото. В района Челопеч е сред малкото селища, в което честването на деня е по този начин. Прави се ритуална сватба, като се „къпят“ жените от селото, които са се сдобили със свои рожби през отминалата календарна година.
Посланието е да се радват на здраве, а домовете им да бъдат дарени с благоденствие и берекет. Шестнадесет са децата, родени през 2016-та в селото, но заради студеното време и ледения вятър, само една от майките се осмели да бъде част от обичая – Християна Матеева. С пожеланието да се спази духът на обичая, а синът й Цветан да расте здрав и силен, тя бе дарена от организаторите на възстановката на обичая със скромен подарък.
Слави Шутилов в ролята на „Булката“, Богдан Луканов – „Младоженецът“, свекърът и свекървата, деверите и кумовете, както и задължителният персонаж на свещеника, разчупиха леда на замръзналата река Воздол, за да спазят някогашната обредна практика. „Булката“, прегърнала „бебе“, бе дарена с налъми, за да е пъргава и напета в домашната работа. Отецът благослови сватбарите, а с дарове бяха накичени и останалите участници в обичая. Жива духова музика водеше народното хоро, което след това продължи да се извива на площад „Освобождение“ в селото.
Около двадесетина жители и гости на Челопеч, оставили топлината и уюта на домовете си, наблюдаваха с интерес изявите на самодейците. След хорото, сватбарите се отправиха към читалищната сграда, за да се посгреят и да се подкрепят, както се полагаше мразовитото време.
