Първа сред жените в ултрамаратона „Витоша 100“ завърши Надежда Ангелова! състезанието е планинско, известно още като Обиколката на Витоша и тази година се проведе на 19 юни.
Ултрамаратонът е с дължина около 100 км. – в актуалния вариант трасе 98 км. и общо изкачване на 2090 м. Надпреварата води началото си от 70-те години на 20 век, като първоначално носи името „100 километра за 24 часа“ и има за цел завършване на обиколката за едно денонощие. Към 2021 година е организирана общо 38 пъти. Категориите, в които участниците се състезават, са колоездене, бягане и дуатлон (комбинация от двете), като колоездачите стартират първи в събота в 6 ч. сутринта, а бегачите – в 23.59 ч. през нощта в полунощ на събота срещу неделя. Маршрутът тръгва от резиденция Бояна, преминава през Тихия кът, Владая, Кладница, язовир „Студена“, Боснек, Чуйпетлово, Ярлово, Ярема, местността Брезите, над Железница, Бистрица, Симеоново и отново през Бояна завършва пред резиденцията.
По трасето има контролни подкрепителни пунктове. По традиция Обиколката на Витоша се провежда през юни заради дългите дни и късите нощи, през най-близкия до юнското пълнолуние уикенд, като тази традиция е нарушавана в много редки случаи. Това е квалификационно състезание за Обиколката на Монблан – най-престижният планински ултрамаратон в Европа.
Мирковската лекоатлетка Надежда Ангелова, която бе една от стартиралите дами на състезанието, беше любезна да отговори на няколко въпроса за читателите на вестник “Регион”. „Да спечеля най-масовото и известно ултра състезание в България за мен граничеше с невъзможното. Още през 2018-та исках да направя много силно бягане и успях да закова часовника на 10 часа. През 2019-та пропуснах сезона покрай раждането на сина ми Митко, а през 2020-та все още влизах във форма и въпреки това избягах трасето за 9:39.
Тази година бях сигурна, че ще подобря времето си и ще мога да меря сили с най-успешната ни ултра бегачка Мария Николова, която държи рекорда при жените - 9:17 часа. Имах нагласата да избягам трасето за 9 – 9:10 часа. Освен това, имах и подготовката да го направя“. На въпроса с какво ще запомни изминалото бягане, Надежда каза: „За съжаление, при тазгодишните условия за мен бе абсолютно невъзможно да бягам за времето, което си бях поставила за цел. Калта беше навсякъде и на много места, на които обичайно се развива по-висока скорост, на мен ми се наложи да ходя, за да не падна. На други краката ми затъваха до коляно в локви или кал... Мъглата през нощта тази година също беше непрогледна. На някои отсечки не виждах маркировката и ми се налагаше да спирам и да се оглеждам. Много пъти ми се искаше просто да се откажа, обаче нямаше как да го направя, като се сещах как съм ставала в 4 или 5 часа сутринта само и само да си направя тренировката. Ако се бях отказала, всичките ми усилия, които бях вложила, щяха да бъдат напразни.
Когато стигнах на пункта в Ярлово (около 60-ти км.), ми казаха, че Мария е само на 2-3 минути пред мен. Тогава се зарадвах, защото си мислех, че в калта ми е направила поне 20 минути разлика. Сещам се как я настигнах на най-стръмното качване след Ярлово и там я изпреварих. Обикновено това е едно от малкото места, на които си позволявам да ходя по време на състезанието, но тогава го избягах цялото! После дълго време се опитвах да бягам по-бързо, отколкото чувствах, че мога, защото знаех, че трябва да използвам момента и да направя преднина. По-късно вече разбрах, че Мария се е отказала на Ярема (около 5 км. след това място) и вече нямах стимул, а и сили да бягам бързо до финала. Реално бях изгубила много енергия да се боря с лошия терен и не можах да се запазя свежа до финала“. Попитахме я каква е следващата ѝ цел: „ За мен следващата цел ще е да направя рекорд на трасето. Все пак успях да си подобря времето и според мен загубите наистина са около 20 минути“.
Надя участва за четвърти път в ултрамаратона, като при дебюта си през 2016 г. става трета. При следващите си две участия през 2018-та и 2020-та се класира втора и още тогава усеща, че има талант за дълги бягания. Интересуваме се откъде събира толкова воля и сили за такива състезания, Надя скромно отговаря: „За силите нямам идея, предполагам тренировките са помогнали. Волята е решаваща в тези състезания. Може би, сещайки се как съм успяла да завърша едно или друго трудно за мен състезание или тренировка, се мотивирам, че няма нещо, с което да не мога да се справя“.
Ще си позволя да припомня думите на сестрата на Надежда – Виолета, която също е спортистка със забележителни постижения и знае с какви усилия се постига подобна победа, помествайки снимката на Надя във Фейсбук при пресичането на финала: „За незапознатите (в случай, че има такива) – едни свръхчовеци имат способностите да изтичат не маратон, не два, а цели 100 километра! Точно така - 100 километра и то не на удобен равнинен терен, а горе в планината в кал, дъжд и още по-тежкото – нощ. Само за сравнение – спомнете си последния път, в който тичахте 2-5-10 километра. Беше дълго, нали. А сега си го представете по 10, по 20, по 50. Ами, последния път, в който будувахте цяла нощ? Като добавим и fear факторите от околната среда и дивите животни и допълнителното напрежение от състезателния елемент... Стресът за нервната система е несравним. В случай, че не сте забелязали приликите – широката усмивка, с която финишира е моята сестра – Надежда Ангелова – първа сред жените и 7-ма в общото класиране. Само 6 мъже са избягали това чудовищно разстояние по-бързо от нея. А тя е толкова скромна, че дори не смее да се похвали на широката публика с това граничещо с капацитета на човешките способности постижение. Браво, Наде! Респект!“.
Надежда Ангелова е първа сред 154 жени в това престижно състезание.
