На 19 март в една от тренировъчните зали на Арена „Армеец“ в гр. София се проведе 11-то Национално първенство по Шотокан Карате До. Преди старта на състезанието се проведе Общо събрание на членовете на федерацията. Първа точка беше приемане на нови клубове. Присъстваха 22 представители от членуващите клубове и петима представители от клубове, които бяха подали заявление за членство. Нашият клуб, заедно с още 4 от страната, бяха приети в редиците на Българската федерация по шотокан карате и получихме право да участваме на това състезание.
Около 400 състезатели – деца, юноши, девойки, мъже и жени, от над 25 клуба се надпреварваха в дисциплините Ката и Кумите – индивидуално. Клуб „Френдшип“ – Пирдоп участваше с 27 състезатели.
Първи на татамито стъпиха Деница Тодореова и Кристияна Тодорова. Те са родени през 2008 година, състезаваха се и в двете дисциплини. Първата среща на Деница бе с момичето, което стана шампионка в тази възрастова група. Като се има в предвид, че това е първо състезание на Деница, тя изигра катата си блестящо. Кристияна не беше много убедителна на ката, но на кумите спечели бронзов медал.
Пламен Лещаров и Генади Димитров (родени през 2010 и 2009 г.) не успяха да се класират на призови места, но се представиха достойно. Камелия Лещарова (2007 г.), Константина Медарова (2006 г.) и Михаела Димитрова (2006 г.) се състезаваха в една група. Камелия се представи блестящо и безапелационно спечели всичките си срещи на Ката и е поредният национален шампион за клуба. Голяма драма имаше в дисциплината Кумите, като Камелия спечели отново първото, Михаела второто, а Константина третото място на първенството. След подадена контестация от клуб, на който състезател е останал без призово място, Камелия беше наказана и и беше отнет златният й медал. Състезателката от другия клуб изигра по една среща с Михаела и Константина и след това съдиите й присъдиха златния медал, който по право принадлежеше на Камелия. Обясненията бяха за неизяснена съдийска грешка, но в крайна сметка се разбра, че въпросното дете е състезател на главния съдия на състезанието. Ако трябва да бъде обективен това беше единственото татамими на което се съдийстваше обективно.
Все пак за мен като треньор е важно, че Камелия показа че е най-добра в групата си и на Ката, и на Кумите. За да не влизам много в подробности, повечето от 6-те сребърни медала, които спечелихме на първенството, трябваше да бъдат златни.
Георги Добрев, Цветозар Събев, Димо Дойчев, Венцислав Гуглев и Любомир Анев се подготвят в село Чавдар с инструктор Анастасия Савова. Те също се представиха блестящо в двете дисциплини, като се има предвид, че тренират само два пъти в седмицата. Валентин Шишков (2006 г.) също участва за първи път на такъв форум. За него беше важно да трупа опит.
Валентин Атанасов е на същата възраст и много малко не му достигна да е поредният ни шампион – той спечели сребърен медал на Ката и бронзов медал на Кумите. Деца до 9 навършени години играеха само самбон кумите. А деца, навършили 10 години, имаха право да играят джу ипон кумите – свободно кумите. Йоан Марков (2005 г.,) за първи път играеше по тези правила и не успя да се класира на призово място на Кумите, но на Ката заслужи бронзовия медал.
Добри Димитров (2001 г.) на него също не му достигна малко да спечели златото на Ката, но вицешампион (сребърен медал) никак не е за подценяване. В дисциплината Кумите в редовното време нямаше излъчен победител, игра се до златна точка. И аз, и Реми, бяхме до Добри, но не видяхме точката, с която го победи противникът му.
Айлин Бобева (1999 г.) този път остана със сребро на Ката. В дисциплината Кумите Айлин водеше в първата среща. Беше наказана с последно предупреждение за изгонване, не по нейна вина, а след един мой коментар към рефера на срещата и въпреки че не стоях на треньорския стол, а наблюдавах играта й отстрани тя беше дисквалифицирана. В тази група и в категорията на Айлин се състезаваха към клуба Женя Янева и Елена Янева. Двете стигнаха до финал на Кумите. Елена взе сребро, Женя грабна златния медал.
Любомир Вълев (1999 г.), който пътува от гр. Карлово за всяка тренировка, беше ощетен от „съдиите“ в дисциплината Ката и отпадна. Имаше мал шанс на Кумите да играе с първенеца в групата и също отпадна. По правилата на Шобо Ипон Кумите не се играят репешажи.
Грациела Йорданова (2005 г.) е от Каварна, но е картотекирана към нашия клуб. Тя е поредният сребърен медалист в дисциплината Ката. Кристиян Георгиев (2000 г.), взе бронз на Кумите. Кристиян, както и Женя и Елена са от Каварна.
Анастасия Савова и Ива Георгиева участваха в дисциплината Ката. Приятна изненада за мен беше победата на Анастасия в първия кръг. Станимир Иванов (1994 г.), Реми Бобев и аз участвахме в дисциплината Ката при мъжете. Станимир отпадна още първата среща от миналогодишния шампион. С Реми спечелихме двубоите си и се класирахме за финала. Осем състезатели спориха за призовите места, като класирането е по точкова система. Реми беше най-добър от цялата осмица, но въпреки това остана трети.
От миналата година Реми със степен 2 дан. От класиралите се на финала имаше състезатели и с 3, 4 и 5 дан, а ни съдийстваха на финала рефери с първи дан. Това са най-добрите осем в страната и е пълен абсурд.
За пореден път не се върнахме с празни ръце от състезание. Тук се сещам за анкета в интернет пространството за най-успешен спорт в Пирдоп. Аз няма да кажа, че ние сме най-успешния спорт, нека фактите говорят. Завоювахме две национални титли, 6 вицешампионски титли и 6 бронзови медала. Също се сещам и за една класация за най-успешен спортист, но това беше друг филм с други герои. Докато тренирахме в салона на ПГМЕ в града много често бай Иван Минкин, влизаше в залата и ни наблюдаваше докато се подготвяхме и един ден го представих на всички мои състезатели. Разказах им кой е той и какво е направил за спорта в Пирдоп и в България и им казах, че аз ако постигна и половината от неговия успех, аз ще се чувствам най-успешния треньор. Бай Иван Минкин не е от героите, които трябва да забравяме.
Огромни благодарности към родителите на всяко едно от децата, които поеха всички разходи и по това състезание, а те не бяха никак малко. Много специални благодарности към инж. Алекси Кесяков за възможността да се готвим в спортен комплекс „Хармония“, където условията са отлични и за осигурения транспорт за състезателите и техните родители. Благодарности към бай Васил Илиев за комфортното возене.
На всички вас здраве и много успехи.
