На 12 март, с прекъсване от една година и въпреки студеното време, на терена, отреден за стадион в Копривщица се проведоха конните състезания – надбягване и надтегляне, в деня, в който честваме Тодоровден. Организатори бяха копривщенците Яко Б. Банчев и Димитър Зайков. Към тях се присъединиха и доброволци, които помогнаха за доброто протичане на празника на конния спорт, а Община Копривщица осигури за наградния фонд. Частни спонсори пък дадоха премии за най-атрактивно магаре и катър.
Първият ден на месец март бе вълнуващ за възпитаниците на Детска градина „Евлампия Векилова“ и учениците от началния курс на СУ „Любен Каравелов“ – Копривщица. Баба Марта (Мария Мухова) бе посрещната с много вълнение от малчуганите в детската градина във възрожденския град.
Със своята възпитателка Радостина Галинова-Кривиралчева те рецитираха стихчета и пяха песни, посветени на Добрата Старица и приближаващата пролет. Баба Марта закичи децата с мартенички и си направи снимки за спомен с тях. Пожела им да бъдат здрави, а децата ѝ показаха колко много знаят за българския символ мартеничката и за пролетта.
На историческия площад „20-ти Април“ в Копривщица бе отбелязан националният празник на България – 3 март. 144-годишнината от освобождението на страната ни бе почетена от хиляди гости от страната, а десетки български трибагреници се вееха от малки и големи. Под обилен снеговалеж и под звуците на български маршове в изпълнение на духовия оркестър към СУ „Любен Каравелов“ – Копривщица, почетните роти с маршова стъпка влязоха на площада.
Начело на колоните след командващият Донко Мрънков“ бе репликата на руското знаме от Освободителната Руско-турска война. Кметът на Община Копривщица Бойка Дюлгярова, председателят и заместник-председателят на общинския съвет Любомир Цеков и Стоян Павлов, директорът на Дирекция на музеите Кунка Неделева бяха официални лица на тържеството.
На 10 февруари, според християнския календар, бе почетена паметта на Св. Харалампий. В църквата „Свето Успение Богородично“ в гр. Копривщица отец Богомил Читалов отслужи света литургия. В църковните песнопения помагаше Весела Палавеева. В молитвите си отец Богомил отправи молба към Господ за упокой на душите на починали църковни дейци и копривщенци.
Служителите на Дирекция на музеите работят върху мащабен проект. Специалисти са ангажирани със събиране на фотографски материал от различни области за издаването на книга-албум „Копривщица в снимки“. В него, споделя Кунка Николова, директор на Дирекция на музеите във възрожденския град, ще бъдат поместени илюстрации и текстове от четири основни раздела – Видни копривщенци, Тържества, събития, чествания – в Копривщица и извън нея, Семейни обреди и Поминък.
В сферата „Поминък“, който е най-обширен, ще бъде публикувана информация за старите занаяти, за каракачаните, които са отглеждали стада овце в околностите на града до 60-те години на 20 век, заселване и промишленост за периода от 1900 до 1944 година. За периода от 1944 до 1989 година се създават много промишлени предприятия – Приборостроителен завод, шивашкият цех „Иван Кривиралчев“, Държавно предприятие за услуги „Салчо Василав“, кооперативни и горски стопанства – ТКЗС и Държавно лесничейство, мандра. Работят и много търговски обекти и заведения за обществено хранене към Наркооп и Балкантурист. Развива се транспортът – Държавно автомобилно предприятие (ДАП), Автогара, Жп гара и обект на Съюза на българските автомобилисти със съвременна база за диагностика, прегледи и ремонт на леки коли.
Отминалата 2021 година бе ползотворна за пишещият на копривщенски диалект в стихотворна форма Иван Пехливанов. Той живее в гр. Пловдив, където е роден, но е откърмен с копривщенски дух и бит. Затова се свързах с него по телефона, за да поговорим за творчеството и работния процес му.
Намирам Иван Пехливанов и съпругата му Петя в добро здраве, като за годините им, казва той. Споделя, че тези ковид-времена не им се отразяват добре, защото животът им е като под похлупак. „Няма как да не ги ограничим. На всичкото отгоре, сега е студено и хич не можем да се движим и сме си двамата!“ отговаря той на въпроса ми дали са намалили контактите си. Те бяха запалени туристи и развиваха голяма обществена дейност в гр. Пловдив, а сега, поради възрастта си, не могат да ходят надалеч, и студеното време ги принуждава да правят разходки на по-близки разстояния.