На 3 юни в музикалната зала на СУ „Саво Савов“ – Пирдоп седмокласници и единадесетокласници, заедно с голяма група преподаватели, се срещнаха с младата писателка Даян Шаер. Събитието се реализира с помощта на ученичката от 11 „А“ клас Кристина Димитрова, която е един от графичните дизайнери на г-жа Шаер.
Бащата на писателката е сириец, а майка ѝ е българка. В кръвта ѝ преливат две културни традиции. А това обогатява творческия натюрел на авторката и прави нейните текстове оригинални и интригуващи. Написала е романите „Има ли места в Рая?“, „Да откраднеш сърцето на Дявола“ и „На моята майка Сирия“. Съавтор е на още една книга. Връзката ѝ с Кристина Димитрова е от близо година и освен че работят заедно, може да се каже, че са и близки приятелки.
Срещата разговор започна с въздействаща презентация за Даян Шаер, изготвена от Йоана Калудова, също от 11 „А“ клас. Седмокласничките Мариела Кузманова и Кристина Цанева представиха гостенката и нейната партньорка в дизайна Кристина Димитрова. Свежите цветя, поднесени от сърце, допринесоха за повишаване на емоциите и настроението в залата.
По инициатива на 164 Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“, с подкрепата на отдела по образование към Посолството на Кралство Испания, Института „Сервантес“ и кмета на Столичен район „Оборище“ преди десет години започва Музикалният фестивал „Abanico“ (Ветрило). Всеки изпълнител от страната може да вземе участие в неговите три раздела: вокален, инструментален и танцов конкурс. Журито е международно, различно за отделните категории и раздели. Първите издания са за песни на испански език, но постепенно категориите се разрастват и сега има и конкурси за изпълнение на песни и на другите романски езици - френски, италиански, португалски, румънски, а също и световни поп хитове, разказа за в. „Регион“ музикалният педагог Марияна Върбанова.
В края на миналата седмица двама приятели – Венцислав Златанов и Иван Марков, със собствени средства и труд възстановиха интересната по вид и изработка стара чешма, намираща се в съседство на жилищния блок до началното училище, на ул. „Цар Освободител“ в гр. Пирдоп.
Идеята за благородното им дело, в полза на пирдопчани, се зародила спонтанно. Венцислав Златанов живее в жилищния блок наблизо и има лични наблюдения за съдбата на единствената в този район чешма. Повече от двадесет години тя не е работила, казва той, а поради повреда в тръбопровода в основата й водата е изтичала в канализацията на града. За да може занапред да се ползва от жителите на Пирдоп, преминаващи по улицата, той и неговият приятел се заели да подменят с нов компрометирания метален тръбопровод на чешмата. Поставили и кран, за да може през есенно-зимния период водата да бъде спирана, за да не замръзва.
Желанието им е атрактивната чешимчка да раздава прохлада в горещите летни дни на хората и гостите на Пирдоп, защото е на възлово място в града. В помощ на двамата мъже се включиха и работници от Звено „БКС“ на Община Пирдоп, които се погрижиха излишните камъни, пръст и дървени отпадъци около чешмата да бъдат извозени от мястото.
Собственици на апартаменти в многофамилните жилища до малкото площадче и градинка, изразиха благодарности към Венцислав Златанов и Иван Марков за реализираната инициатива и пожелаха да има повече добри хора като тях, които да се грижат за приветливия и приятен вид на родния град.
„Здравей, първи клас!“ – казаха децата от подготвителните групи на Детска градина „Пека и Карло Чоконяни“ в Пирдоп. На 26, 27 и 28 май, възпитаниците на детското заведение с тържества и спектакли пред своите родители, показаха какво са научили под ръководството на учителките си през учебната година и получиха удостоверения за завършената подготовка.
Първи се представиха най-големите деца от ДГ „Невена Генчева“, а на празничното събитие присъства и кметът на общината Ангел Геров. В двора на градината си те рецитираха стихове, изпълниха песни пред близките си и показаха, че вече са готови да бъдат първокласници. Поради лошото време тържеството се пренесе в залата на сградата, където директорът Дамянка Алипиева приветства малчуганите за успешно завършената предучилищна подготовка.
Със стилна церемония на 14 май най-старото и утвърдено средно училище в Средногорието – 106-годишното СУ „Саво Савов“, изпрати своя Випуск 2021.
След последния училищен звънец дванадесетокласниците с много усмивки, но и със сълзи се разделиха с учебното заведение.
Учениците от 11 клас с ръководител Миглена Джежова бяха подготвили за всекиго от зрелостниците интересни и мили изненади и се бяха погрижили за прекрасна украса, която вдигна градуса на тържеството. Водещи на литературно-музикалната програма бяха Николета Миндилова и Иво Стойнов. Китка здравец, весел стих и скромен подарък на сбогуване имаше за всеки абитуриент. Благопожелания зрелостниците получиха от своите класни ръководителки Николинка Василева и Антоанета Димитрова, чиито последни слова – уроци, както ги нарекоха самите преподавателки, бяха колкото поетични, толкова и житейско-философски.
На големия християнски празник Възкресение Христово – Великден, който тази година бе на 1 май, дворът на най-старата църква в региона – пирдопската „Свето Успение Богородично“, се изпълни с десетки жители на града и гости от съседни общини. Повечето спазваха изискванията и противоепидемичните мерки, а радващото бе, че преобладаващата част от присъстващите бяха млади. Сред очакващите да се случи Великото тайнство бе и шестмесечният Кристиян, заедно с мама и татко.
Престоятелят на храма отец хаджи Недко Бръмбаров, подпомаган от членове на Църковното настоятелство и миряни, поведе традиционното литийно шествие, начело с Евангелието, следван от множеството. Свещеникът проведе тържествената служба, а точно в полунощ празничен камбанен звън обяви Възкресението на Божия син. Вратата на църквата бе отворена и литургията продължи в храма. Богослов Иван Бръмбаров с приятен и завладяващ глас изпълняваше песнопенията, придружаващи Възкресната литургия.
Постепенно множеството, изпълнило църквата със запалени свещи в ръце, започна да се разотива, а до края на службата, която продължи до късно след полунощ, останаха само най-верните и ревностни християни. По улиците на притихналия град можеха да се видят десетки пламъчета, които празнуващите Великден носеха със себе си към вкъщи. Традиция е всеки да пренесе Благодатния огън в дома си и чрез неговата сила и топлина да подкрепи делата си за своето и на близките си благоденствие.